ВНИМАНИЕ!!! ДЕЖУРЕН ТЕЛЕФОН ЗА СИГНАЛИ: 0876 020 112. НА ТОЗИ ТЕЛЕФОН СОБСТВЕНИЦИТЕ/ПОЛЗВАТЕЛИТЕ НА ОБЕКТИ ПО ЧЛ. 206 ОТ ЗГ МОГАТ ДА УВЕДОМЯВАТ РДГ СОФИЯ, КОГАТО СИСТЕМАТА ИМ ЗА ПОСТОЯННО ВИДЕОНАБЛЮДЕНИЕ ПРЕКЪСНЕ И В ПОСЛЕДСТВИЕ ЗАПОЧНЕ РАБОТА.

НачалоНовини 2021/03Новина

Изпълнителна агенция по горите | Новини

30.03.2021 - ДА ВИ ЗАПОЗНАЕМ СЪС СЕМЕЙСТВО ЕЛЕНОВИ

Горите на България изобилстват от диви животни. Част от тях са ловни видове, които ние наричаме „дивеч“. От едрите бозайници ловни видове са дивата свиня, благородния елен, елен-лопатар, сърна. Само в определени райони се срещат дива коза, муфлон, зубър, тибетски як и алпийски козирог. Ловните стопани полагат грижи за всички диви животни. 

Най-често в гората можете да срещнете представители на семейство Еленови или Плътнороги. Това са благородния елен, елена-лопатар и сърната. 

Благородният елен е голямо красиво животно. Теглото на един елен може да достигне 300 кг. Мъжките елени имат рога и се наричат рогачи, а женските  - кошути. Интересното при мъжките елени е, че всяка година през февруари-март падат рогата им и порастват нови. Докато растат, рогата са покрити с мъхеста ципа, която е богато кръвоснабдена. Тази ципа храни и осигурява бързия растеж на рогата, който приключва през юни-юли. Тогава кръвоснабдяването се прекъсва и мъхестата ципа изсъхва, започва да ги сърби и елените обелват рогата си. За целта те ги трият ожесточено в стъблата на дърветата. Така през септември рогачите са с големи и красиви рога, готови за битки през сватбения период. Тогава най-големите и най-възрастни мъжки елени, които са водачи на стадото привличат кошутите. По това време те трябва да премерят сили с младите елени, които искат да заемат неговото място. А рогата са им необходими, за да защитават стадото си от съперниците си. През септември гората се оглася от рева на елените и от трясъка на рогата им по време на битките. 

Еленът-лопатар е по-дребен от благородния елен. Теглото му достига до 70-90 кг, а на кошутите 35-45 кг. Мъжките имат рога, които накрая се разширяват като лопата, от където идва и името му – елен-лопатар. Женските са без рога и се наричат кошути. Окраската на лопатара е специфична червено-кафява с бели петна през лятото и сиво-кафява през зимата. Както при всички мъжки животни от семейство Еленови и при елена-лопатар всяка година падат рогата и порастват нови. Еленът-лопатар сватбува на обширни открити поляни или в рядка гора. Рогачите пристигат от големи разстояния. На сватбовището се водят ожесточени битки за надмощие. Ревът на лопатара не е мощен като на благородния елен, а по-скоро хриплив, като „грухтене“.

Сърната е най-дребният и най-грациозния представител на семейство Еленови в България. Мъжките са с рога и се наричат сръндаци, женските са без рога. Теглото им достига най-много 30- 35 кг. Сърната има добър слух и силно обоняние. Зрението й също е добро, но тя почти не различава неподвижни предмети. Когато излезе срещу неподвижно стоящ човек тя се спира само на няколко метра от него и го оглежда продължително. Побягва при най-малкото му раздвижване или при някакъв страничен шум. Сърната сватбува през лятото – от средата на юли до средата на август. Сръндакът избира някоя полянка в гората и я маркира със специфичната си миризма и характерния си брачен зов. Ревът на сръндака е характерен еднократен звук, повтарящ се през определени интервали и се нарича брецане. Сръндакът преследва сърната, която си е избрал в брачен танц около някой камък или дърво. От дългото преследване остава по земята кръгла диря, наречена от народа „самодивско колело“. 

Сърната е много боязлива. Тя се притеснява от всякакви шумове. Винаги е нащрек и е готова да се отдалечи. Непрекъснато се оглежда, дори когато се храни.

 
 
 

Коментари

Публикувай коментар

Заглавие:
Текст:
Псевдоним:
Е-мейл:
Код за сигурност